Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

...
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е
Коментари Харесай

Д-р Иван Боронсузов: Искам да продължа развитието си като детски онкохематолог в България

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Иван Боронсузов приключва медицина в МУ- София през 2011 година с отличие и премия „ Златен Хипократ “. В интервала 2012-2015 г.  е специализант по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „ Царица Йоанна-ИСУЛ “.

Към сегашния миг продължава да работи в същата клиника. Научните му ползи са в региона на солидните тумори в детска възраст. Има интензивно присъединяване в научни планове, свързани с генетиката на солидните тумори, взел участие е в обучителен курс в Грайфсвалд за имунотерапия при невробластом.

През есента на тази година година доктор Боронсузов ще проведе едномесечна специализация в Детския онкологичен център „ Princess Máxima “ в Утрехт, Нидерландия – един от модерните европейски центрове в областта на детската онкология. Кандидатурата му към този момент е утвърдена от приемащата институция след извършено изявление.

Д-р Боронсузов, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля фамилията и учебното заведение за този Ваш избор?

Изборът ми да последвам медицина беше повлиян от любовта ми към естествените науки, изключително биология  и химия, както и от желанието ми работата ми да е обществена и обвързвана с хора. Пионер съм в моето семейство в заниманията с медицина.

Кога се насочихте към детската онкохематалогия? Разкажете за първите си стъпки в специалността. Кое бе най-лесното и кое най-трудното, когато попаднахте в клиниката, която е толкоз тясно обвързвана с името на един от най-значимите модерни български лекари педиатри – проф. Драган Бобев?

Насочих се към детската онкохематология в последната година от следването по медицина. Преди това си мислих за хематология или онкология за възрастни. Това, което виждам в детската онкохематология е извънредно разнообразна патология, непрестанен теоретичен прогрес и опция за окончателен лечебен метод, а не само поддържане на заболяването. 

Най-трудни са моментите, когато стане ясно, че не може да бъде реализирано изцеление. За страдание в съзнанието ми най-силно се запечатват пациентите, на които не съм съумял да оказа помощ. Най-вълнуващите моменти са когато се ползва за първи път ново лекуване да вземем за пример имунотерапия при невробластом.

Как приехте номинацията на БПА за стипендия на неговото име?

Като доста огромна отговорност и тласък за бъдещо развиване. Получих толкоз доста поздрави и пожелания, че се усещам задължен да покрия всичките  тези положителни упования.

Сега, когато към този момент сте избран за неин притежател, в какво посока желаете да насочите напъните си? Кои аспекти на детската онкохематология провокират максимален интерес у Вас?

Искам да продължа развиването си в България. Най-силно демонстрирам интерес към солидните тумори в детска възраст и се занимавам главно такива пациенти. Сред солидните тумори в детската възраст, най-чести са туморите на централната нервна система, ембрионалните тумори като невробластом, нефробластом, хепатобластом и саркомите като рабдомиосарком, остеосарком и сарком на Юинг

Какви са професионалните Ви проектите за околните месеци и в по-далечна вероятност?

Смятам да продължа работата си в същата клиника и да задълбоча научната си работа, да завърша моята докторантура, отдадена на рисковата стратификация и лекуването на невробластом, да съумея да оставя отпечатък в научната литература с изявления в задгранични списания

Успявате ли да съчетаете виновната и напрегната работа с приятни занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

В свободното си време обичам да чета, в това число немедицинса литература, да пътувам, също доста релаксиращ резултат върху мен имат моите две котки.

Кой е обичаният Ви лозунг – като персона и доктор – оня принцип, който се стараете да съблюдавате постоянно и при всички условия?  

Най-важна за мен е истината. Любимият ми откъс е от Дон Кихот „ По-добре приеми истината, каквато и да е тя, в сравнение с да очакваш нещо друго, само че неистина ”.
Източник: zdrave.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР